«Късметът идва при всички, но не всеки има смелостта да хване гребена на вълната.»
От години насам доц. д-р Анна Пампулова успешно съчетава академичното с творческото. Но и творческият ѝ път сам по себе си е едно успешно съчетание от различни вектори на изкуството.
Анна Пампулова завършва едновременно две училища: Националното училище за танцово изкуство и Театралната експериментална паралелка към 22-ра гимназия в София. Оттогава и до днес артистичният ѝ път се развива в две посоки: танцова и театрална. Още преди да завърши училище, тя вече танцува в трупата на Софийска опера, а в същото време работи и като актриса в два театъра. Малко по-късно участва и в спектакли на балет «Арабеск», изпълнявайки солови роли.
Театралният опит помага на Ани да разгърне възприятието си за танца, улавяйки все нови и нови нюанси в пластиката на тялото и неговата изразност. Преломният момент обаче настъпва, след като Ани заминава за Виена, за да продължи своето обучение с танцова специализация. Там, редом с танцови техники като Греъм, Хортън, Кънингам, Лемън и други, изучава редица дисциплини, които позволяват да съчетава в по-нататъшната си работа различни форми на изкуствата. Този опит ѝ дава сили и ѝ вдъхва кураж да продължи своя път и като хореограф.
През годините Анна Пампулова участва в редица български и чуждестранни продукции като танцьор и актриса, създава танцови спектакли (за балет «Арабеск», Софийска опера и балет, Варненска опера и др.) и оформя хореографски театрални постановки (за Народен театър «Иван Вазов» и др.), създава хореография за малкия и големия екран и смело експериментира с различни жанрове на изкуството.
През 1999 г. Анна Пампулова постъпва като асистент към НБУ, а през 2012 г. става Доктор по музикално и танцово изкуство. От 2017 г. насам е доцент. Преподавайки, доц. д-р Анна Пампулова се стреми не само да предаде технически танцови умения, а също да спомага да цялостното изграждане на артиста. Тя се стреми да усети и разбере енергията на всеки студент и, заставайки срещу него, да го допълни. Тя учи студентите си да са наблюдателни, доверчиви, да надграждат, да задават въпроси. Да са истински. Тя е отворена към студентите и артистите, с които работи, с цялата си сетивност и те ѝ отвръщат със същото.